Мерилото за интелекта е умението да се променяш ~ Алберт АЙНЩАЙН
Проговаря едвам, когато е към този момент съвсем на четири години – бавно и с такава нерешителност, че родителите му са уверени, че е бавноразвиващ. Години по-късно неговата изключителна просветеност и автентичност трансформират името му в синоним на гений.
На 14 март 1879 година се ражда един от най-брилянтните мозъци на човешкия жанр – Алберт Айнщайн.
Всички от детството си знаят, че еди-какво си и еди-какво си е невероятно. Но постоянно се намира някой профан, който не знае това. Той и прави изобретение.
Всеки е талант. Но в случай че се съди по способността на една риба да изкачи някое дърво, тя ще живее целия си живот смятайки, че е глупава.
Умните хора знаят по какъв начин да решат проблемите си, мъдрите - по какъв начин да ги избегнат.
Ако A е триумфът в живота, то тогава A е равно на x + y + z, където x е работата, y е заниманието, а z е да си държиш устата затворена.
Великите мисли идват в главата на индивида толкоз рядко, че по никакъв начин не е мъчно да се запомнят.
Интелектът е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в учебно заведение.
Информацията не е познание. Единственият източник на познание е опитът.
Интуитивният разум е заветен подарък, а рационалният разум е правилен прислужник. Ние създадохме общество, което уважава прислужникът, а не помни за свещения подарък.
Ако не можете да обясните нещо на едно дете, то това значи, че вие самият не го разбирате.
Знам сигурно, че нямам никаква особена дарба; любознанието, отдадеността и инатът, съчетани със самокритичност, са нещата, които ме доведоха до концепциите ми.
Малкото познание е рисково нещо, прочее, както и огромното.
Две неща са безгранични: Вселената и човешката нелепост. За Вселената въпреки всичко не съм сигурен.
Безумие е непрекъснато да правиш едно и също нещо, и да очакваш друг резултат.
Не можем да решим проблемите, като използваме същия метод на мислене, който сме употребявали, когато сме ги създавали.
Анонимността не е опрощение за нелепостта.
Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици.
Здрав разсъдък е наборът от предубеждения, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.
Малцина са способни да показват умерено отзиви, разминаващи се с предрасъдъците на общественото им обграждане. Повечето хора не са в положение да образуват такива отзиви.
Толкова доста от нас се срамят от дрипави облекла и изтъркани мебели, дано повече да ни е позор от дрипавите хрумвания и изтърканите философии... Би било доста тъпо, в случай че хартията е по-хубава от месото, увито в нея.
Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя стеснен човешки разум, съумявам да схвана, само че все пак, към момента има хора, които споделят, че Бог не съществува. А това, което в действителност ме вбесява, е фактът, че тези хора настояват, че аз подкрепям техните възгледи.
Аз виждам облика, само че моето въображение не може да ми нарисува художника на този облик. Виждам часовника, само че не мога да си показва часовникаря. Човешкият разум не е в положение да си показа четирите измерения. Как може тогава да си показа Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?
Пред Бога ние сме еднообразно умни, по-точно – еднакво глупави.
Ето ги и фанатичните атеисти, чиято назадничавост е от същия тип като нетолерантността на религиозните фанатици и произлиза от същия източник. Атеистите са като плебеи, които към момента усещат тежестта на веригите си, вериги, които те са отхвърлили след мъчителна битка. Атеистите са същества, които заради злобата си против обичайна вяра – т. нар. “опиум за народите ” – не могат да изтърпят музиката на небесните сфери. Но Чудото на природата не става по-малко заради обстоятелството, че едни или други хора са неспособни да го вдървен посредством стандартите на човешките цели и човешките нрави.
Бих желал да знам мислите на Бог; останалото са детайлности.
Всеки, който се занимава съществено с просвета, последователно се убеждава, че един Дух се демонстрира в законите на Вселената; Дух, Който е безпределно по-могъщ от духа на индивида и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни благоприятни условия, би трябвало да се смирим. По този метод научните проучвания водят към едно характерно религиозно възприятие, което е прекомерно друго от наивната набожност.
Особено наподобява нашето състояние на тази земя. Всеки от нас се появява тук не по лично предпочитание и без да е молил за къс престой, без да знае за какво и защо, във всекидневния живот ние единствено усещаме, че човек е тук поради другите, поради тези, които обича, и доста други, свързани с него човешки същества.
Свободата на индивида в актуалния свят наподобява на свободата, която има човек, който взема решение кръстословица: теоретически, той може да впише която и да е дума, само че на практика, той би трябвало да впише единствено една, с цел да реши кръстословицата.
Личният образец не е главният метод да влияеш върху другите хора, това е единственият метод.
Религията, Изкуството и Науката - това са клони на едно и също дърво.
Зная за какво има толкоз доста хора, които обичат да цепят дърва. В тази активност те неотложно виждат резултатите.
Който обича да марширува, на вятъра има мозък в главата – гръбначният му е изцяло задоволителен.
Нещата би трябвало да са допустимо най-опростени, само че не и елементарни.
Който в никакъв случай не е бъркал, в никакъв случай не е опитвал нещо ново.
Най-трудното за схващане нещо на света е данъкът върху приходите.
Никога не мисля за бъдещето. То по този начин или другояче идва задоволително бързо.
Единствената причина за битие на времето е това, че нещата не се случват по едно и също време.
Различията сред минало, настояще и бъдеще са единствено една извънредно настойчива заблуда.
Обичам да пътувам, само че ненавиждам да идвам.
Три неща ми дават визия за вечността: " Престъпление и наказване ", звездите и Дон Кихот.
Човек не трябва да преследва цели, които са елементарно осъществими, а би трябвало да развие инстинкт за това, което е едвам постижимо посредством най-голямото изпитание, на което е кадърен.
Колкото повече е Знанието, толкоз по-малко е Его-то. Колкото по-малко е Знанието, толкоз по-голямо е Его-то.
Човек стартира да живее тогава, когато разбере, че може да живее отвън себе си.
Нищо не способства такава изгода за човешкото здраве и не усилва шанса за предпазване на живота на Земята, както разпространяването на вегетарианството.
На млади години забелязах, че огромният пръст на крайници рано или късно прави дупка на чорапа. Затова стопирах да нося чорапи.
Когато мъж беседва с красиво момиче в продължение на час, му се коства, че е предходна секунда. Но в случай че седне на гореща печка, секундата му наподобява като час. Това е относителността.
Ако имам един час да реша даден проблем, бих отделил 55 минути да мисля за казуса и 5 за решението.
Аз мисля ли, мисля, с месеци и години, и деветдесет и девет пъти заключението е неверно. На стотния път се оказвам прав.
Не съм чак толкоз интелигентен. Просто по-дълго мисля над въпросите.
Ако обстоятелствата не поддържат теорията, променете обстоятелствата.
Ако човек е нехаен към дребните детайлности, не може да му се има доверие за огромните неща.
Ако пчелите изчезнат от лицето на земята, на хората няма да им останат повече от четири години живот.
Не знам какви оръжия ще се употребяват в Третата международна война, само че Четвъртата ще се води с тояги и камъни.
Технологичният напредък е като секира в ръцете на патогенен нарушител.
Светът няма да бъде опустошен от тези, които правят зло, а от тези, които ги следят и не вършат нищо по въпроса.
Не се подчинявай на властта, в случай че това опонира на правилата ти.
Слабостта на позицията става уязвимост на характера.
Всеки човек е длъжен, в известна степен, да върне на света толкоз, колкото е взел от него.
Аз се научих да виждам на гибелта като на остарял дълг, който рано или късно ще би трябвало да се изплати.
За да ме накаже за отвращението ми към престижите, ориста ме направи престиж.
Най-печалното при младото потомство е, че аз към този момент не съм част от него.
Човек би трябвало да живее прекомерно дълго, с цел да разбере какъв брой къс е животът.
Безвкусно е живота да се удължава изкуствено.
Ако моята доктрина за относителността се удостовери, немците ще кажат, че съм германец, а французите – че съм жител на света; само че в случай че теорията ми бъде опровергана, французите ще ме разгласят за германец, а немците – за евреин.
Има един въпрос, който ме кара да се чудя: другите ли не са в ред или аз съм лудият?
Засекли се на един коктейл Мерилин Монро и Алберт Айнщайн.
– Представяте ли си, в случай че се оженим и имаме деца, господин Айнщайн? Деца, които да имат вашия разум и моята хубост, то те тогава ще са съвършените деца.
Айнщайн единствено я погледнал и споделил:
– А представяте ли си, да са с моята осанка и вашия разсъдък?
Снимки: en.wikipedia.org, LIVE
